Палачинките на мама

Винаги съм искала първата рецепта в блога ми да бъде за палачинки. Това беше първото сладко изкушение (макар и да не е точно десерт), което се научих да приготвям, и то с помощта на мама. А както се случва в много семейства, рецептата за палачинки… ами, тя просто не съществува. Поне не в точната форма, в която сме свикнали да виждаме в готварските книги и сайтове.

Когато попитате майка си за рецепта, обикновено ще получите отговор от рода на “ами... на око”. Или, както казваме в нашето семейство, “едно към гьотере”. И тук е магията – да чувстваш рецептата в себе си. Да усещаш съпротивлението на сместа под ръката си – знак, че тя знае дали консистенцията е правилна. Да използваш очите си като измервателен уред, които преценяват количеството продукти или гъстотата на тестото. Дори да видиш правилната консистенция в онова движение, когато пълниш черпака и оставяш сместа да се стече плавно.

Защо палачинки? Палачинките са all-time favorite на всяко семейство. Могат да се хапват със сладко, шоколад, мед, или дори със солени плънки – изборът е безкраен. А най-хубавото? Те са лесни за приготвяне и винаги радват малки и големи.

Какво научих от мама Едно от най-важните неща, които мама ми показа, е как да добавям брашното към течната смес, за да избегна бучките. Тайната е в това да започна с малко количество течност – така сместа се разбърква по-лесно и става гладка.

И противно на всички правила, които съм чувала за точните количества при десертите, палачинките сякаш се приготвят различно всеки път. Въпреки това, този път реших да измеря всичко – специално за вас! Е, първо премерих “на око”, а после го записах. 😊

Щастие в чиния

Палачинките не са просто храна – те са моменти на уют, споделени спомени и една от онези малки радости, които ни напомнят за детството. Надявам се тази рецепта да стане част от вашите любими семейни моменти.

Опитайте я и ми споделете вашите вариации – обичате ли ги сладки или солени? ❤️